Хомеопатия при сенна хрема *

Сенната хрема представлява хронично, имуно-алергично заболяване, проявяващо се най-често в месеците между март и септември. Нарича се още поленова алергия и в последните години честотата му значително нараства. Първо описание на симптомите, присъщи на сенната хрема се открива още в трудовете на древноримския лекар Гален. През 1819 г., английският лекар Джон Босток прави официално съобщение в Лондонското медико - хирургическо дружество, в което описва заболяването и го нарича сенна хрема. През 1873 г., неговият сънародник д-р Блекли представя първите убедителни доказателства, че този проблем се дължи на полените (цветния прашец).

Сенната хрема най-често протича с прозрачна, дразнеща хрема, запушен нос, зачервени очи, подути клепачи, усещане за дразнене и "пясък" в очите, сърбеж в носа и небцето, по-рядко кашлица и др. Наличието на сенна хрема се свързва с повишен риск от развитие на бронхиална астма.

Днес съществуват множество медикаменти, които в една или друга степен потискат проявите на сенната хрема, но повечето от тях имат някакви нежелани странични ефекти (особено при продължителна употреба).

Съвсем различен, напълно безвреден и лишен от странични ефекти  подход в лечението на сенната хрема, предлага хомеопатията.  В унисон с нейния принцип “подобното се лекува с подобно”, тя препоръчва използването, в многократно разреждане, на вещества,  които в неразреден вид биха могли да причинят оплаквания, подобни на тези, които лекуваме. 

Добре е профилактиката на сенната хрема да започне около месец преди обичайната изява на заболяването. Тя се осъществява с помощта на индивидуално подбрана за всеки пациент комбинация от хомеопатични медикаменти, като в нея задължително присъства Pollens в разреждане 15 или 30 CH. Pollens има свойството постепенно да повишава резистентността на организма към дразненето от страна на полените и неговото действие е съизмеримо с това на използваните в конвенционалната медицина методи за десенсибилизация. Тази терапия не носи риск от никакви странични ефекти и е много по-достъпна като цена от обичайно използваните методи за профилактика.

При вече разгърната оплаквания, могат да бъдат използвани множество различни медикаменти, съобразно симптомите на пациента. Най-често в съображение влизат: 
  •  Allium cepa – при сълзене от очите и обилна, водниста, пареща хрема, съпроводена от често кихане;
  • Euphrasia officinalis – при обилно, дразнещо сълзене от очите, съпътствано от усещане за "пясък в очите", тяхното зачервяване и дори възпаление и оток на клепачите;
  • Naphtalinum – при силно дразнещо сълзене от очите и секрети от носа, съпроводени от спастична кашлица и/или залпови кихавици;
  • Arsenicum album - при оскъдни, но силно дразнещи лигавиците хрема и слъзотечение.
  • Apis mellifica – при запушване на носа, дължащо се на оток на носната лигавица, оток на конюнктивите и клепачите (клинични проучвания “in vitro” са доказали, че Apis mellifica стабилизира мембраните на мастоцитите и базофилите, чиято дегранулация има ключова роля в протичането на алергичната реакция).
В зависимост от степента на изразеност на алергичните симптоми от гореизброените медикаменти се приемат по 5 гранули 2-6 пъти дневно в разреждане 5 или 9 СН (единствено за Apis mellifica е препоръчително разреждането да бъде 15 или 30 СН ).

Трябва да се има предвид, че тъй като сенната хрема е в групата на хроничните заболявания, ако не се провежда паралелна терапия на "терена" на пациента (такава терапия се изготвя индивидуално от квалифициран лекар-хомеопат), има възможност бързо да се достигне до изчерпване на ефекта на симптоматичните медикаменти.

Добре е в сезона на полените да се спазват и някои елементарни, но облекчаващи страдащия от сенна хрема правила:
  • Да се избягва излизането навън при наличие на силен вятър (той вдига алергизиращите растителни частици във въздуха и улеснява попадането им в горните дихателни пътища и върху лигавицата на очите). Най-добре е разходки да се правят в тихо време и след дъжд.
  • Да се избягват поляните с цветя и зоните със силна промишлена замърсеност на въздуха.
  • Да се проветряват жилищните помещенията рано сутрин или късно вечер.
  • Да не се суши прането навън, защото по него полепват полени.
  • Да се кара колата с плътно затворени прозорци, за да се предотврати попадането на цветен прашец в купето.
  • Да се прави по-често влажно почистване на пода.
  • Да не се държат дрехите, с които е излизано навън в дневните помещения или в спалните.
  • Да се плиска по-често лицето със студена вода, което отстранява попадналия върху него и очите цветен прашец.
  • Да се мие по-често косата, по която полепват алергизиращи частици.


* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация