Апитерапия

Апитерапията представлява метод на лечение и профилактика с помощта на пчелен мед и пчелни продукти.
 
Медът предствлява сложно съчетание от 70 вещества и витамини. Tова го превръщат в нещо много повече от хранителен продукт.
Неговият необикновено богат на разнообразни полезни вещества състав го прави ценно лечебно средство с толкова много благотворни ефекти, че мнозина го определят като универсално лекарство.

Преди около 1000 години знаменитият учен и лекар Авицена пише: “Медът ободрява, възбужда апетита, подобрява храносмилането, възстановява паметта, изостря мисълта.”
Но и значително по – рано медът е бил използуван за лечение на различни болести. Лекарите от древен Египет например са препоръчвали меда като най – добро средство за лечение на всевъзможни очни заболявания, кожни възпаления и рани.
Съвременната медицина потвърждава, че умерена ежедневна употреба на мед съдейства за по – добро храносмилане и регулира киселинността на стомашния сок. Затова той е част от лечението на гастрити и язвата на стомаха и дванадесетопръстника, т. е. на заболяванията, които са свъразни с повишена киселинност на стомашните секрети.
Благодарение на противовъзпалителното и на противомикробното действие на меда по отношение както на вирусите, така и на бактериите и гъбичките, този пчелен продукт продължава и днес, както и преди хиляди години да се използва за профилактика и лечение на редица инфекции на дихателната, стомашно – чревната, пикочно – половата и други системи. С помощта на съвременните методи за изследване тези качества на меда вече са категорично доказани.
Медът помага на болните да се лекуват, а на здравите да станат още по - здрави. Но като всяко лекарство той не е напълно безопасен. Неговото използване е противопоказано при болните със захарен диабет, както и при  хората с алергия.

ВИДОВЕ ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ:
 
Нектарен мед
: Нектарният мед е така добре познатият ни в различни форми сладък сироп, който пчелите произвеждат от нектара, събран от цветовете на растенията. Обикновено към името на меда се добавя името на растението, чиито нектар са ползвали пчелите, за да го произведат. Най-често обаче комбинациите варират и медът се нарича "букет". Заради добрата си слава медът често се "фалшифицира", но едно от най-хубавите му качества е, че рано или късно се кристализира и така може да се разграничи истинският природен продукт от глюкозните сиропи.
 
Манов мед: Мановият мед е този тъмен мед, който сте видели по сергиите или в магазина. Той се получава от т.нар. мана-екскретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията. Мана се появява преди всичко по смърча, елата, гръцка ела, бора, дъба, бука, кестена, липата, клена. Проучванията са показали, че количеството на минерални соли в мановия мед са много повече, отколкото в нектарния. С него обаче не трябва да се прекалява, тъй като в много големи дози може да се окаже токсичен.
 
Пчелен восък:
Наричат пчелите "брилянтни архитекти". Те с невероятно майсторство изграждат пити с шестоъгълни кутийки. Имат специални жлези, чрез които произвеждат восък. Първоначално той е течен, а в последствие се втвърдява и се използва за изграждането на пчелната пита. При производството на восък разходът на енергия е изключително висок - за произвеждането на 1 кг восък пчелите изразходват 8 кг мед. Този восък обаче се използва в изключително широк кръг от производства. Той е ценна суровина в хранителната промишленост. В козметичната индустрия восъкът също е ценен, тъй като обогатява защитния слой на кожата и й придава блясък. Военните пък използват восъка за защита на материали, лесно поддаващи се на корозия.
 
Пчелно млечице
: Пчелното млечице е наричано още желе роял. То представлява пчелен секрет, който подпомага растежа на пчелите работнички и търтеите през първите три дни от живота им, както и на пчелата - майка през целия период на развитието й. Пчелното млечице се произвежда от млади нелетящи пчели, наречени "кърмачки", като те го отделят от своите жлези. Със съдържанието си на 18 аминокиселини, белтъчини, витамини, въглехидрати, ензими, масти, минерални соли пчелното млечице се отличава с висока хранителна и биологична стойност. То съдържа и антибактериални и антибиотични компоненти. От човека пчелното млечице се използва като хранителна добавка за подобряване на апетита, обмяната на веществата и имунната система. То също така подобрява функциите на жлезите с вътрешна секреция, стимулира кръвообразуването и забавя процесите на стареене.
 
Прополис
: Прополисът представлява смолисто вещество с тъмнозелен до черен цвят. Той е съставен от смоли, восък, етерични масла и цветен прашец. Освен тези органични вещества прополисът съдържа и много витамини, микроелементи, ферменти, белтъчини и др.
Противомикробното действие на прополиса е било познато на човечеството много отдавна. Едва през ХХ век обаче, с помощта на лабораторни изследвания, това действие бе категорично доказано. Учените установиха, че прополисът може да унищожава както вирусите, така и бактериите и дори гъбичките. Важно е да се изтъкне, че тези качества на прополиса се запазват дори и след термична обработка.
Прополисът упражнява и силно стимулиращо действие върху храненето и регенерацията на клетките. Благодарение на него този пчелен продукт се използва широко за ускоряване на заздравяването на рани и язви.
Отдавна е доказано силното противовъзпалително и местно обезболяващо действие на прополиса.Интерес представлява и способността на прополиса да намалява пропускливостта на капилярите, да увеличава еластичността на кръвоносните съдове и да противодейства на слепването на тромбоцитите, като по този начин предотвратява образуването на вътресъдови съсиреци. Това прави този пчелен продукт ценен помощник в профилактиката и лечението на хемороидите , които често съпътстват запекаи на разширените вени.
С оглед на противовъзпалителните и антибиотичните свойства на прополиса той се прилага локално и вътрешно. Обикновено вечер в ануса се поставят супозитории, съдържащи прополис ( 0, 1 гр сух концентрат и 2, 0 г. какаово масло ). Курсът на лечение е 40 – 50 дни.
Едновременно с това се прилага и вътрешно приемане на прополис – 20 – 40 капки от 30 % спиртен екстракт, поставени в лъжица топло мляко или топла вода, 3 пъти дневно, 1 – 2 часа преди ядене.
 
Пчелен прашец
:
Пчелният прашец представлява мъжките полови клетки в тичинките на цъфтящи растения. Пчелите го събират и обогатяват със секрет от слюнчените жлези. Пчелите събират цветния прашец, кацайки от цвят на цвят, като едновременно с това осъществяват опрашването на растенията.
Пчелният прашец е основна храна след третия ден на пчелните и търтиевите личинки, смесва се с пчелен мед и вода във вид на кашица. Прашецът поддържа организма на пчелите и е главен източник за производство на восък и пчелно млечице.
Съставът му до голяма степен варира в зависимост от растенията от които е събран.  Съдържа следните елементи:
-белтъчни вещества.
-захари под формата на нектарни въглехидрати.
-витамини.
-ферменти.
-антибиотични вещества.
-минерални вещества.
-липиди, ароматни и пигментни вещества.
-биологично активни вещества, като нуклеинови киселини, флавоноиди, каротиноиди, тритерпенова киселина и др.Методи на приложение на пчелния прашец:
Приема се само вътрешно. Лечебната доза на прашеца за възрастни хора е 30-40 грама дневно, взети на 3 пъти, 1-2 часа преди ядене. Най-подходящо е с него да се провеждат два тримесечни курса годишно. При приемането,  той трябва добре да се сдъвква или да бъде предварително смлян. Приема се с малко количество вода.
Пчелният прашец може да се приема и под формата на таблетки, във вид на перга (мед с пчелен прашец и прополис). Използва се за лечение на язвена болест, гастрити, колити, чернодробни заболявания, анемии, атеросклероза, хроничен алкохолизъм, при липса на апетит, за растеж на изоставащи деца, за удължаване на живота при възрастни хора, при простатити и др.